История

Административното право е отрасъл в правото, регулиращ обществените отношения в сферата на дейностите по държавно управление на органите и длъжностните лица в тяхното изпълнение на публични функции в държавата и териториалните структури.

            Основите на българското административно правосъдие се полагат още в първите години след Освобождението на България в резултат на Руско –турската война от 1877 – 1878 година, когато се създават предпоставки за изграждане на българска държавна организация в условията на извоюваната национална и политическа независимост на българския народ.

            Първите обособени административни съдилища в България се създава в Източна Румелия през 1879 година. Там се изгражда самостоятелна система на административни съдилища по френски образец, която се състои от окръжни съдилища за съдебни разпри начело с Върховен административен съд за административни разпри със седалище в град Пловдив. Върховният административен съд е държавна институция в Източна Румелия, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване. Тя разглежда като първа инстанция спорове във връзка с актове на централната администрация и окръжните съвети. Като втора инстанция може да преразглежда решения на окръжните административни съдилища. Върховният административен съд е създаден през 1879 година с Органическия устав на областта. Закрит е след Съединението през 1885 година, когато функциите му са поети от Административното отделение на Върховния касационен съд на България.

            На 3 април 1912 година се приема Закон за административното правосъдие. С него се изгражда законовата уредба на цялостното административно правосъдие в страната и се предвижда създаването на Върховен административен съд.  Законът не учредява местни или нисши административни съдилища. През септември 1913 година Върховният административен съд на България е учреден и започва да функционира. Този факт поставя България между най-напредналите държави в Европа, а това означава и в света, в сферата на развитие на административното право и практика, на административното правосъдие и на демократичната съдебна защита на правата на гражданите.

            По време на Втората световна война и на политическите промени в страната, настъпили след нея, започва заглъхването и умишленото разрушаване на системата на административното правосъдие.

            Конституцията на НРБ от 1947 не предвижда съществуването на Върховен административен съд. Законът за устройство на съдилищата от 1948 година премахва общата клауза  за обжалваемост на актовете на администрацията и регламентира закриването на Върховния административен съд.

            Конституцията на РБ от 1991 г. осигурява възможността на всеки правен субект в страната да обжалва пред Върховния административен съд актове на държавната и общинската администрация, както и подзаконовите нормативни актове, накърняващи неговите права и защитени от правото интереси. Възприета е общата клауза за обжалваемост на административните актове. Гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

            Законът за съдебната власт от 1994 година основно изменя организацията на административното правосъдие, като възприема двуинстанционната система, която се осъществява от Върховния административен съд и от окръжните съдилища, някои от които са обособили административни отделения.

            Вземайки отношение по жалбите на гражданите срещу незаконните административни актове, Върховният административен съд сполучливо избягва опасността от блокиране дейността на администрацията. Сблъсъците между актовете на изпълнителната власт и решенията на Върховния административен съд само съдействат на съда в неговите усилия за запазване на независимостта на съдебната власт и за укрепването на правовата държава.

            Приетият на 29 Март 2006 г. от ХI Народно събрание Административнопроцесуален кодекс допринася съществено за по-нататъшното утвърждаване на върховенството на закона в България – най-сигурната гаранция за защита на правата на гражданите в съприкосновението им с органите на администрацията. Други важни цели на кодекса са постигане на опростена, бърза, достъпна и разбираема административна процедура и най-вече – ограничаване на възможностите за корупция.

            Приемането на новия Административнопроцесуален кодекс има за задача да осъвремени нормативната регламентация на съда и да създаде регионални съдилища, които да разглеждат административните дела като първа инстанция. Той е приет от Народното събрание на 29 март 2006 г. и е обнародван в ДВ бр.30 от 11 април 2006 г. Въз основа на кодекса са създадени 28 административни съдилища, сред които и Административен съд Бургас.